Блог

Всички статии

Модел на инкрементален цикъл на живот на софтуера

Актуализирано:

Инкременталният модел е модел на жизнения цикъл на разработка на софтуер, при който продуктът се създава и предава на потребителите на части, наречени инкременти. Всеки инкремент преминава през детайлно проектиране, разработка и тестване и добавя нова функционалност към работещата версия на продукта. Първият инкремент обикновено съдържа ключовите функции, а следващите разширяват продукта според обратната връзка от потребителите.

Схема на инкременталния модел | New Line Technologies

Основното накратко

  • Общата архитектура се определя в началото, а всеки инкремент се проектира, разработва и тества поотделно.
  • Инкременталната разработка се прилага в големи проекти от 50-те години на XX век, включително в NASA и IBM.
  • Инкременталният модел добавя нови части към продукта, итеративният доработва съществуващите, а Scrum съчетава двата подхода.
  • Моделът не е подходящ, ако системата не може да се раздели на модули, които работят независимо.

Какво е инкременталният модел

Инкрементът е завършена част от продукта, която работи заедно с вече създадените части. Важно е как точно продуктът се разделя на инкременти. В речника на Agile Alliance препоръчителните части са наречени „вертикални“: всяка обхваща всички нива на системата, от интерфейса до базата данни, и дава на потребителя функция, която може да използва. Ако продуктът се раздели „хоризонтално“, на отделни технически слоеве, потребителят няма да получи нищо работещо, докато не бъдат готови всички слоеве.

Например финтех компания, която създава мобилно банково приложение, може с първия инкремент да пусне регистрация и преглед на баланса, с втория да добави история на транзакциите, а с третия плащане на сметки.

Подходът има дълга история. Крейг Ларман и Виктор Базили в статията „Iterative and Incremental Development: A Brief History“ (IEEE Computer, 2003) показват, че итеративната и инкременталната разработка се прилага в големи проекти още от средата на 50-те години. През 70-те години IBM Federal Systems Division я използва активно, а подходът се популяризира от Харлан Милс. Там софтуерът за бордовата авионика на Space Shuttle за NASA е създаден в 17 итерации за 31 месеца.

Етапи на инкременталния модел

Общата архитектура се създава веднъж в началото на проекта. Детайлното проектиране, разработката, тестването и внедряването екипът повтаря за всеки инкремент.

ЕтапКакво се случваРезултат
Планиране и анализ на изискваниятаЕкипът събира изискванията, приоритизира ги и ги разпределя между инкрементитеПлан на инкрементите и списък с функциите на първия от тях
Проектиране на архитектурата (веднъж)Създава се обща архитектура, предвидена за всички планирани инкрементиАрхитектура и ключови технически решения
Проектиране и разработка на инкрементаФункциите на текущия инкремент се детайлизират и реализиратКод за новата част от продукта
Тестване и интеграцияНовите функции се проверяват самостоятелно и заедно със съществуващите, включително с регресионно тестванеТествана версия на продукта
Внедряване и обратна връзкаВерсията се предава на потребителите и се събират отзивиРаботеща версия и уточнени изисквания за следващия инкремент

Планирате поетапно пускане на продукт?

Сравнение с каскадния, итеративния модел и Agile

Тези модели често се бъркат. Те определят по различен начин кога потребителят получава работещ продукт и как екипът реагира на промени в изискванията:

КаскаденИнкременталенИтеративенAgile (Scrum)
Как се създава продуктътПоследователно, етап по етапНа части, всяка от които работиС повтарящи се цикли на доработкаС кратки спринтове с инкремент във всеки
Първа работеща версияВ края на проектаСлед първия инкрементСлед първата итерация, често непълнаСлед първия спринт
Промени в изискваниятаТрудно и скъпоВ следващите инкрементиВ следващите итерацииВъв всеки спринт чрез бекълога
ПланиранеПълно в началотоОбщо в началото, детайли за всеки инкрементУточнява се с всяка итерацияПостоянно, няколко спринта напред

Scrum съчетава двата подхода. Според Scrum Guide по време на спринта екипът превръща част от работата в инкремент, тоест полезна част от продукта, която отговаря на дефиницията за готовност (Definition of Done). Самият продукт се развива итеративно, спринт след спринт. Как PMI описва избора на подход към разработката и жизнения цикъл, прочетете в нашата статия за PMBOK 7.

Предимства и ограничения

Предимства на модела:

  • Ранен достъп. Потребителите получават ключовите функции дълго преди края на проекта.
  • Ранна обратна връзка. Отзивите за първата версия влизат в плана, докато екипът работи по следващата.
  • Гъвкавост при промени. Новите изисквания се добавят към някой от следващите инкременти, а текущата работа продължава без прекъсване.
  • Разпределени разходи. Първо се финансират ключовите функции, а останалият бюджет се разпределя между следващите инкременти.
  • По-лесно откриване на грешки. Всеки инкремент е малък, затова дефектите се локализират по-лесно.

Ограниченията са три:

  • Зависимост от архитектурата. Ако общата архитектура не е предвидена за растеж, всеки следващ инкремент струва повече, а интеграцията отнема повече време.
  • По-висока обща цена. Повторното тестване и интеграцията могат да направят проекта по-скъп от една доставка.
  • Разрастване на обхвата. Без контрол на промените новите изисквания разтягат проекта (scope creep).

Кога да изберете инкременталния модел

Моделът е подходящ, когато основните изисквания са известни, но детайлите могат да се променят, продуктът трябва бързо да излезе на пазара, а системата може да се раздели на модули, които работят независимо. Още едно условие: клиентът трябва редовно да проверява версиите и да дава обратна връзка, иначе следващите инкременти ще се планират на база предположения.

Ако изискванията са твърдо фиксирани с договор или от регулатор, каскадният модел може да се окаже по-прост. Ако изискванията в началото са неясни, по-подходящи са итеративните и гъвкавите подходи.

Как прилагаме инкременталния модел в New Line Technologies

В New Line Technologies често създаваме продукти на инкременти. Първото издание съдържа функциите, без които продуктът няма смисъл, а следващите инкременти планираме според данните за използване и отзивите на клиентите. Така работим по платформи за финансови технологии и мултимедия в реално време, където е важно бързо да се пусне ядрото на продукта и стабилно да се развива.

Научете повече за нашите услуги за разработка на софтуер и за това как специализиран екип от разработчици може да поеме разработката на инкрементите на вашия продукт.

Типична грешка и как да я избегнете

Най-честата грешка в инкременталните проекти е претовареният първи инкремент. Екипът се опитва да побере в него възможно най-много функции, първата доставка се отлага с месеци и моделът губи основното си предимство.

Преди да одобрите плана, проверете две неща. Първият инкремент трябва да излезе в първите седмици или месеци на проекта, а не близо до края му. Всеки следващ инкремент трябва да дава на потребителите функция, която те ще използват веднага, а не само техническа основа за бъдещи функции.

Често задавани въпроси

Каскадният модел преминава през етапите веднъж и предава продукта в края на проекта. Инкременталният модел създава продукта на части и потребителите получават работеща версия още след първия инкремент.

Инкременталният модел добавя към продукта нови завършени части. Итеративният модел доработва вече създадени части. На практика, включително в Scrum, двата подхода се съчетават.

Да, ако системата може да се раздели на модули. ERP и CRM системите често се внедряват по модули, за да преминават отделите към новата система постепенно.

Непрекъснатата интеграция (CI) автоматично компилира и тества кода след всяка промяна, а непрекъснатата доставка (CD) позволява бързо да се внедри готов инкремент. Заедно те съкращават времето между завършването на инкремента и появата му при потребителите.

Планирате продукт, който е добре да се пусне поетапно? Свържете се с нашия екип и чрез нашите услуги за разработка на софтуер ще ви помогнем да планирате инкрементите и да съберете подходящия екип за проекта ви.